Новини
Четете бр. 1/2026 на сп. „Наука Фармакология“
Уважаеми колеги,
С първата книжка на „Наука Фармакология“ за 2026 г. поставяме отново във фокус мисията на списанието – да бъде мост между фундаменталните механизми на лекарственото действие, технологичните иновации и клиничната практика. В динамичния контекст на съвременната фармакологична наука, белязан от ускорено натрупване на знания и все по-изразена транслационна насоченост, необходимостта от интегративен научен подход е по-актуална от всякога.
Броят предлага балансирана селекция от публикации в различни области на фармакологията и фармакотерапията. Неврофармакологичната проблематика е представена чрез задълбочен анализ на ролята на глутаматергичната сигнализация в патогенезата на невродегенеративните заболявания, като се акцентира върху деликатния баланс между физиологичната невротрансмисия и ексцитотоксичността. Допълващ акцент в същото направление е обзорът върху мелатонина и неговите антиоксидантни, митохондриално-протективни и противовъзпалителни ефекти, които го позиционират като потенциален модулатор на невродегенеративните процеси.
Паралелно с това, е отразена и една от най-бързоразвиващите се области на съвременната фармация – разработването на наночастици като лекарствени носители. Представеният обзор очертава напредъка в създаването на системи за таргетно и контролирано доставяне, включително стратегии за активно насочване и стимулирано освобождаване, които проправят пътя към персонализираната терапия и тераностика.
Клиничният фокус в този брой е поставен върху приложението на аценокумарола – класически витамин К-антагонист, който запазва своята значимост, въпреки разширяващата се употреба на директните орални антикоагуланти. Анализът подчертава необходимостта от индивидуализирания терапевтичен избор и ролята на добре познатите фармакологични средства в специфични клинични контексти.
Последната публикация е първата част на статия, посветена на ролята на мелатонина като ключов модулатор в регулацията на централната нервна система, който се характеризира със значим антиоксидантен капацитет с потенциални приложения при невродегенеративните заболявания. Представени са плейотропните механизми, обуславящи потенциалната роля за профилактика на невродегенеративни заболявания като болест на Алцхаймер и Паркинсон, исхемичен инсулт и сърдечно-съдови заболявания.
Обединяващият елемент на публикациите в настоящата книжка е стремежът към прецизно разбиране и модулиране на сложни биологични процеси – от молекулно до клинично ниво. Това е и посоката, в която „Наука Фармакология“ ще продължи да се развива през 2026 г.: насърчаване на научните приноси с висока методологична стойност, подкрепа за младите автори и утвърждаване на списанието като авторитетен форум за фармакологична експертиза.
Убедени сме, че и през новата година списанието ще продължи да допринася за развитието на фармакологичната наука и фармакотерапевтичната практика в България.
Чл.-кор. проф. д-р Георги Момеков, дфн
Главен редактор
„Наука Фармакология“
