Излезе от печат сп. „Наука Фармакология“

От печат излезе брой 1/2025 на сп. „Наука Фармакология“. В увода новият главен редактор на списанието проф. Георги Момеков, представя включените теми:

„УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Държите в ръцете си първия брой на „Наука Фармакология“ за 2025 г., в който са компилирани, по мое мнение, няколко изключително интересни публикации от разнообразния спектър на фармакологията.
В първата статия колектив под ръководството на проф. Румен Николов от Катедрата по фармакология и токсикология на Медицинския факултет при Медицински университет – София
представя интересен преглед на най-значимите открития в областта на фармакологията от най-ранните емпирични инвенции до съвременните подходи, базирани на рационалния лекарствен
дизайн и фината настройка на т.нар. връзки–структура–активност. Тази статия обхваща широк прозорец от исторически периоди, но на практика не е фокусирана само върху дадена терапевтична област или клас лекарства, а представлява мултифасетен преглед на най-значимите събития, довели до разкриването на нови механизми и на прототипи на нови класове лекарства.
Втората публикация е първата част от детайлен съвременен обзор на теоретичните основи, характеристиките и възможностите за клинична транслация на подходите за прицелно доставяне на антинеопластичните лекарства с малка терапевтична ширина, основани на наноразмерни системи като липозоми, наночастици, мицели и пр., компилирани от проф. Деница Момекова от Катедрата по технология на лекарствените средства с биофармация на Фармацевтичния факултет при Медицински университет – София. В първата част на този обзор е прегледана структурната архитектоника и биофармацевтичните характеристики на основните типове липидни, полимерни, синтетични и неорганични наноносители, както и на теоретичните основи на прицелното лекарствено доставяне, които позволиха в значителна степен реализирането на теоретичната парадигма на P. Erlich за „магическия куршум“, в т.ч. възможностите за функционализиране
с моноклонални антитела или рецепторни лиганди, както и за прицелно дестабилизиране и придаване на т.нар. „smart“-свойства. Втората част на тази публикация е направено детайлно представяне на биофармацевтичните характеристики и клиничната роля на наноразмерните лекарствени носители и предстои да бъде представена в следващия брой.
В третата статия д-р Таня Иванова от Специализираната очна болница за активно лечение в
Бургас МЦСП „Д-р Иванови“ – „Младост“, Медицински факултет, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас е направила детайлен преглед на синдрома на сухото око след лазерна корекция на зрението и възможностите за повлияването му. Синдромът на сухото око е често срещано постоперативно усложнение при пациентите, подложени на лазерна рефрактивна корекция, с особена честота след т.нар. Trans-PRK-процедури. Състоянието е резултат от временно нарушаване на слъзния филм, дехидратация на роговицата и промени в биомеханичната стабилност на окото. В представеното проучване са включени 30 пациенти (интервенции при 60 очи), проследени в рамките на шест месеца след интервенцията. Данните за динамиката на субективните симптоми и проследените обективни параметри сочат пик на оплакванията през първия месец и значително подобрение до шестия месец. Женският пол и по-високите диоптрични стойности корелират с по-продължителна симптоматика. Въпреки честотата си, синдромът е обратим при адекватен терапевтичен подход, като са обсъдени възможностите за минимизирането на въздействието върху роговичната хидратация и структурния интегритет, както и стратегиите за лечение със специфични лекарствени продукти и медицински изделия с кратък преглед на съществуващите възможности.

Последната публикация е посветена на интересен ракурс на характеристиките на аерозолите от
системите за нагряване на тютюн по отношение на риска от обезцветяване на зъбите и композитните зъбни смоли. Обръщам внимание на читателите, че редакционният екип на сп. „Наука Фармакология“, няма отношение към рекламите, които са предмет на дейност на Издателството.

Пожелавам ви приятно четене и до нови срещи!

Чл.-кор. проф. Георги Момеков, дфн“